Няма начин да не съчувстваш на Винсънт Конър – един от най-продуктивните шрифт-дизайнери в историята измисля цял набор за Apple, което на свой ред му носи договор с Microsoft. Там Винсънт работи върху доста проекти, доказали стойността си във времето, в това число Trebuchet MS и Webdings. Един-единствен шрифт обаче записва името му завинаги в черния списък на всички претенциозни дизайнери на планетата.

 

„Изпратиха ми писмо, с което учтиво ме уведомяваха, че настояват за бойкот на моя шрифт и молят да им дам моя снимка, за да я използват…“

Комичен дефект: Историята на най-смешния компютърен шрифт Comic Sans! 1

Ще стигнем до този момент след малко. През 1995-а новият Windows пакет включва програмата Microsoft Bob, в която жълто рисувано куче на име Роувър „говори“ посредством текстови балони. Конър решава, че Роувър трябва да използва по-лековат от класическите формални шрифтове, заравя се в комиксите на DC и Marvel, и през 1994-а създава чудовищното си творение, като нарочно изчанчва буквите с курсора на мишката. И докато псето бързо бива зачеркнато от операционната система, то Comic Sans става част от попкултурната история.

comic sans vs Trump

Революционният шрифт

моментално привлича вниманието на големи компании, в това число Walt Disney, Apple, BMW и Burberry;дори тази му масова употреба обаче не го прави харесван, дори напротив – гореспоменатият цитат на автора му датира от 2005-а, когато група канадски графични дизайнери пускат официална молба за забраняване на „най-грозното нещо в историята на типографията“.

„Шрифтът е чисто и просто отговор на нечий въпрос и на нечие търсене. Аз предложих отговор на търсенето“,

коментира Винсънт и уточнява, че не носи вина за глобалното и често неособено адекватно използване на Comic Sans – от надгробни плочи, през съдебни призовки, та до папския фотоалбум във Ватикана.

comic sans logos

„Истина е, че след първоначалната разработка на шрифта ми се наложи да го тунинговам заради гръцката азбука и кирилицата – одобено опашчиците на букви като „щ“, „д“ и „ц“ ми бяха доста сложни. Но в крайна сметка Comic Sans води напълно отделен живот от мен – до ден-днешен постоянно научавам нови и нови неща за употребата му; приятели ми изпращат смешни снимки, което според мен е причината дизайнерите да го мразят.

 

Съгласен съм, че не е умно да се използва за изписване на имената на жертвите от Втората световна война,

 

както са направили на паметник в Холандия, ама в крайна сметка всеки е свободен да върши каквото си иска. И Джъстин Бийбър не е безрезервно признат, нали?“, разсъждава Конър.

Докато малцината поддръжници на комичната типография защитават Comic Sans като пионер, дръзнал да застраши монопола на формалните шрифтове, родителят му не е на точно това мнение: „Ако много го харесвате, значи не разбирате от типография… Ако го мразите обаче, важи същото – просто си намерете друго хоби. Онова, което ме дразни в тази масова истерия, е нарочното забравяне на факта, че съм измислил още Trebuchet, Magpie и други използвани шрифтове. От друга страна пък Comic Sans дотолкова се е превърнал в част от попкултурата, че постоянно ме канят на различни вечери и лекции и с гордост ме представят като бащата на най-любимите буквички на света“, казва. И добавя, че стойността на творението му тепърва ще бъде асимилирана – макар вече да съществуват мнения, че шрифтът е част от новата ретро-шик вълна, а тишърти с „криви“ надписи да се продават на безбожни цени.

comic sans and friendship

Материала е публикуван за пръв път в списание Dali, брой 2.

Categories: Knowledge

%d bloggers like this: